РИОСВ – Монтана взе участие преброяване на водолюбивите птици на язовир „Огоста” и река Дунав от село Връв, община Брегово, област Видин до с. Долно Линево, община Лом, област Монтана. В периода 09 – 12 януари 2020 г. в цяла Европа се проведе 44-то Среднозимно преброяване на зимуващите водолюбиви птици, организирано от Wetland Intemational.

Среднозимното преброяване на водолюбиви и водоплаващи птици в Европа се извършва от 1967 г., а в България от 1990 г. Същото е официално приета методика за мониторинг на зимуващите водолюбиви птици и е част от Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР), регламентирана и одобрена със заповед на министъра на околната среда и водите. В преброяването взеха участие експерти от МОСВ (вкл. РИОСВ и ДНП), Българска орнитологична централа, Българско дружество за защита на птиците, сдружение с нестопанска цел „Зелени Балкани”, сдружение за дива природа „Балкани”, Природонаучен музей към БАН, други неправителствени организации и доброволци.

При наблюдението на птиците на всяко място се попълват полеви формуляри, в които се отчитат температура, наличие на валежи, дата и час на наблюдението, както и преброените брой екземпляри и видове.

След обработка на данните, същите се изпращат в Изпълнителната агенция по околна среда и води, която е структура на Министерството на околната среда и водите. В агенцията се съдържа Националната база данни от всички мониторингови програми по компонентите на околната среда (включително и среднозимното-преброяване като такова).

За територията на РИОСВ – Монтана преброяването се извърши в периода 10 – 11 януари 2020 г. от съвместен екип, включващ представител на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) и експерти от Инспекцията. Обходен бе язовир „Огоста”, както и „Смирненски“ и „Дреновец“ и течението на река Дунав – от с. Връв, общ. Брегово, обл. Видин до с. Долно Линево, общ. Лом, обл. Монтана.

Преброяването на зимуващите водолюбиви птици в язовир “Огоста” се извърши в девет точки, както следва: устие на река Бързия (при с. Боровци), устие на река Златица (при с. Калиманица), устие на река Огоста (при с Горно Церовене), баластриерите при с. Горно Церовене, старата църква на с. Живовци, западна и източна страна на полуостров „Расника”, гребната база на язовира и стената на язовира.

След приключване на тазгодишното преброяване се установи следната численост по видове за яз. „Огоста”:

Сива чапла (Ardea cinerea) – 71 – защитен вид;

Голяма бяла чапла (Egretta alba) – 30 – защитен вид;

Голям гмурец (Podiceps cristatus) – 106 – защитен вид;

Черноврат гмурец (Podiceps nigricollis) – 1 – защитен вид;

Черногуш гмуркач (Gavia arctica) – 1 – защитен вид;

Голям корморан (Phalocrocorax carbo) – 96 ;

Жълтокрака чайка (Larus michachellis) – 43 .;

Речна чайка (Larus ridibundus) – 12. – защитен вид;

Звънарка (Bucephala clangula) – 1 – защитен вид;

Качулата потапница (Authya fuligula) – 58 – ловен обект;

Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos) – 572 – ловен обект;

Лиска (Fulica atra) – 77 бр. – ловен обект.

От предоставените данни за зимуващите водолюбиви птици на яз. „Огоста” по време на 44-тото среднозимно преброяване е видно, че са наблюдаваните 12 вида с обща численост 1 068, като видово разнообразие на птиците е по-малко в сравнение с 43-то СЗП, когато са наблюдавани наблюдаваните 19 вида с обща численост 2 967.

Извършено е и наблюдение в 19 точки по поречието на река Дунав – от с. Връв, общ. Брегово, обл. Видин до с. Долно Линево, общ. Лом, обл. Монтана, както и в „Рибарници Орсоя“, при което са констатирани следните видове:

Сива чапла (Ardea cinerea) – 6 – защитен вид;

Голяма бяла чапла (Egretta alba) – 9 – защитен вид;

Голям гмурец (Podiceps cristatus) – 2 – защитен вид;

Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis) – 1 – защитен вид;

Черноврат гмурец (Podiceps nigricollis) – 1– защитен вид;

Малък нирец (Mergus albellus) – 1 – защитен вид;

Голям нирец (Mergus mergansser) – 1 – защитен вид;

Качулата потапница (Aythya fuligula) – 12 – защитен вид;

Голям корморан (Phalocrocorax carbo) – 193 ;

Малък корморан (Phalocrocorax pygmeus) – 8 . – защитен вид;

Жълтокрака чайка (Larus michachellis) – 7 ;

Речна чайка (Larus ridibundus) – 260 – защитен вид;

Звънарка (Bucephala clangula) – 25 – защитен вид;

Сива патица (Anas strepera) – 5 – защитен вид;

Ням лебед (Cygnus olor) – 9 – защитен вид;

Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus) – 21 – защитен вид;

Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus) – 1 – защитен вид;

Сива гъска (Anser anser) – 9 – защитен вид;

Зимно бърне (Anas crecca) – 13 – ловен обект;

Гъскоподобни (Anser sp.) – 590 – ловен обект;

Шилоопашата патица (Anas acuta) – 26

Фиш (Anas penelope) – 21 – ловен обект;

Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos) – 2 174 – ловен обект;

Патицови (Anas sp.) – 205.

От горецитираните данни е видно, че по време на тазгодишното преброяване на река Дунав са наблюдавани общо 3 579 бр. птици от 22 вида, като за сравнение през 2019 г. по поречието на река Дунав са наблюдавани общо 5116 бр. птици от 21 вида.

По време на 44-то СЗП са наблюдавани и други видове птици като: обикновен мишелов (Buteo buteo), сива врана (Corvus corone), сврака (Pica pica), щиглец (Corduelis corduelis), земеродно рибарче (Alcedo atthis) и др.

Обобщените данни показват, че по време на 44-тото ежегодно Среднозимно преброяване на зимуващите водолюбиви птици за територията на РИОСВ – Монтана са наблюдавани общо 4 647 броя птици от 24 вида, докато през 2019 г. по време на 43-то Среднозимно преброяване са установени общо 8083 броя птици от 24 вида.

Изводите, които могат да се направят от тазгодишното 44-то Среднозимно преброяване е, че видовия състав на зимуващите водолюбиви птици се запазва в сравнение с предишни години, но числеността на питците е по-малка, което може да се отчете с нетипично топлата зима в Северна Европа и Западна Европа и Р България в средата на месец януари на настоящата година.

Напомняме на всички ползватели (сервизи и хладилни техници) на флуорсъдържащи парникови газове (ФПГ) и вещества, нарушаващи озоновия слой (ВНОС) и оператори на хладилно, климатично, термопомпено оборудване и електрическа комутационна апаратура, съдържащи ФПГ и ВНОС, че срокът за предоставяне на информация в РИОСВ – Монтана под формата на годишен отчет за периода от 1 януари до 31 декември на 2019 г., е до 15 февруари 2020 г.

Формите-образци за докладване на ФПГ и ВНОС са публикувани на интернет страниците на РИОСВ – Монтана и МОСВ, като отчетността по Приложение № 7 е за ползвателите, а по Приложение № 9 за операторите на оборудване и апаратура.

За непредставен годишен отчет в РИОСВ – Монтана в указания срок виновните лица се наказват съгласно чл. 34и, ал. 24 от Закона за чистота на атмосферния въздух „с глоба от 500 до 2000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.”.

На 25.10.2019 г. в 09:35 ч. екип на РИОСВ – Монтана извърши незабавна проверка по сигнали за наличие на силна задушлива миризма и замърсяване на атмосферния въздух на участъци, терени и площи в регулация и извън регулация на гр. Монтана.

Проверен е район в промишлената зона на гр. Монтана – производствена площадка за събиране на отпадъци от черни и цветни метали, както прилежащите ѝ площи към фирма „Трон“ ООД, промишлена база на „Монбат“ АД и прилежащия район, промишлена база и складови помещения към „Крос“ ООД, „Берг Монтана Фитинги“ ЕАД, „Емко“ ООД, „Мир България“ ООД, птицекланница към „Булгарплод София“ АД в гр. Монтана.

В проверените райони в промишлената зона не са констатирани изгаряния, горивни процеси и следи от тях, вследствие на което да се замърсява въздухът, както и моментно наличие на силна задушлива миризма. Не е констатирано запалване и дим и от площадка за депониране на птичи торов отпадък към „Булгарплод София“ АД в гр. Монтана – птицецентрове за отглеждане на пилета.

При оглед на терен, намиращ се на около 1 км северно от пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) – Монтана, е забелязан пушек и е констатирано горящо и тлеещо гнездо от депонирана птича торова постеля между две разорани ниви с размери около 30 на 50 метра. Димът от изгарянето е силно задушлив и е причината при посока на вятъра към Монтана да се усеща в района на промишлената зона и крайните жилищни комплекси. Незабавно е информиран областният управител на Монтана, с чието съдействие е изпратен екип на ОУ ПБЗН за загасяване на горящите и тлеещи участъци.